| тема |
автор |
дата |
 ... |
plovdiv4ankata |
2006-05-31 19:21 |
И да стихнат големите страсти
и да легна под земен покров -
ще си взема за спомен и щастие
непокътната дума любов.
Певел Матев
|
| Хайде да пишем за любов |
plovdiv4ankata |
2006-05-31 19:22 |
|
Не сме писали за любов... А трябва....
|
| plovdiv4ankata |
Begby |
2006-05-31 19:23 |
Милейди, нова темичка с Любими откъси ли отваряме? Старата да не се препълни нещо и да не поема повече? ;-)
Или искате да си имате пък собствена ;-)))
|
| Искам.. |
plovdiv4ankata |
2006-05-31 19:27 |
|
собствена и да е само за ЛЮБОФ ;)))))
|
| Дамян Дамянов |
plovdiv4ankata |
2006-05-31 19:32 |
Ела до мен с целувката безкрайна
на наш`те две обречени тела!
Ела! Като магия! Като тайна!
Ела, като безсмъртие ела!
Като звезда, умряла в изнемога
от сблъсъка на срещната звезда!
Ела! Изпепели ме в своя огън!
Сама стани на пепел! Но следа
подире ни в небето да остане!
И с наш`та светлина тя да блести!
На наш`то място да остане рана.
Но с друга светлина след нас огряна,
вселената ще ни обезсмърти.
|
| ето от мен |
toniiiiii |
2006-05-31 19:33 |
Обичам те!
Обичам те!
Харесваш да го чуваш.
"Обичам те!" докосва твоето сърце.
"Обичам те!" разнежва и вълнува,
когато срещне биещо сърце.
Обичам те!
Ти ме погледна,
в очи прочете любовта
и в мисъл някаква безредна
усети гъдел - суета.
Обичам те!
- Е, няма лошо...
И аз те любя както ти -
тъй рече ми и каза още:
- От днес сме сбъднати мечти.
Обичам те!
Аз бях понесен
от собствената си мечта
по път мечтан, но път нелесен -
да преоткривам любовта.
Обичам те!
Какво ли стана?
Къде загуби се, Любов?
По път ли нейде изостана
или стопи се в миг суров?
Обичам те!
Сърцето спира.
Сърцето търси Любовта.
Сърцето без любов умира.
Какво е без любов света?
|
| ... |
toniiiiii |
2006-05-31 19:40 |
Отиваш си
Отиваш си. А още ни е рано.
Защо пое тогава в тоя път.
Да, зная - търсеше приятелското рамо,
сега оставяш ме на кръстопът.
Ти мислиш, че не те обичам вече,
че каменно е моето сърце,
че любовта ми спомен е далечен,
оставил те с протегнати ръце.
Не мога болката си аз да крия.
Уж празнота е в моята душа,
ала сърцето ми е рана жива
от много срещи и от самота.
Защо ли толкоз късно идва всичко?
Не ми е нужно нищо отсега
Не чувам вече песента на птички
дори когато плувам през ята.
Защо ли толкоз късно аз те срещам?
Какво ще мога вече да ти дам
oсвен "Здравей, Любов! Прощавай! Бързам!
Аз... този път си го минавам сам."
Дали ще можеш с мене да живееш?
Дали не ти е всичко на игра?
Дали не искаш просто да ми вземеш
за теб една, за мен - последната искра.
Обичам те!
Обичам те, любима!
Но моля те!
Но моля те, недей!
Когато във едно сърце е зима,
не вземай и последното, що тлей.
|
| Тони, |
plovdiv4ankata |
2006-05-31 19:47 |
|
красиви стихове за любовта, благодаря, че ги сподели с нас...
|
| ..... |
SAMO_LiLana |
2006-05-31 19:54 |
|
Pi6ete si za lubovta,koqto ne sa6testvuva...
|
| ... |
toniiiiii |
2006-05-31 19:58 |
Фаулирано момиче
Казват, че най-хубавия сезон
е пролетта.
Пролетна есен.
И нейното утринно слънце.
Вървя с надеждата
на долитащите птички.
Изпълнен с веселие стадион.
Съдия обречен
да бъде съдник на началото
на вечната съдба,
на един живот.
Неволно нарушение
или както го наричат – фал.
Едно фаулирано момиче,
една усмивка,
един стремеж
към победа във вечната игра.
Казват, че най-хубавият сезон
е любовта.
|
| SAMO_LiLana |
plovdiv4ankata |
2006-05-31 20:53 |
|
Кой те метна, че не съществува?
|
| ;))) |
plovdiv4ankata |
2006-05-31 20:59 |
За всички, които още не са минали под венчилото:
Любовта е сляпа, но женитбата й връща зрението.
Лихтенберг
|
| plovdiv4ankata |
SAMO_LiLana |
2006-05-31 21:00 |
|
Az sam ostanal s takiva vpe4atleniq.
|
| SAMO_LiLana |
plovdiv4ankata |
2006-05-31 21:06 |
|
Много си далече, за да ти ги разсея ;)))
|
| SAMO_LiLana |
toniiiiii |
2006-05-31 21:06 |
|
За теб беше "Фаулирано момиче", защото е свързано с футбола ;-) Гледай на нещата от добрата им страна!!!
|
| ... |
toniiiiii |
2006-05-31 21:14 |
Разплискаха се мътните води
На дните ми, когато си замина;
В студена вечер лудите звезди
Се топлят като птици край комина.
А иначе, животът е такъв,
Какъвто си го знаеш от тогава
И облаците пак са просто стръв
За вятъра, напил се до забрава.
А иначе, животът си тече -
Със нас или без нас, но продължава;
Безумството на болката влече
Към руслото на вечната забрава...
|
| И Господ рече: Да бъде Любовта... |
litllesister |
2006-05-31 21:37 |
Обич за обич
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща,
но след ден,
но след два,
но след три,
да потрепне в душата нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно,
та за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш,
ала тази целувка една
до последния ден да гори,
до последния дъх...
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.
Е. Евтимов
|
| ... |
toniiiiii |
2006-05-31 21:44 |
КРИЛА ОТ ЛЮБОВ
Моят свят е, където те има!
Моят дом е, където си ти!
Твойта строгост е моята зима.
Твой подарък са моите дни.
Упорито и дълго те търсих,
без да спра нито миг, нито час.
Слава Богу – открих те навреме.
Есента е далече пред нас.
Тя ще дойде, но още е пролет.
Всичко още е в своя цъфтеж.
Ний сме птици готови за полет
и в очите ни свети копнеж.
А крилата ни – те от любов са.
С тях се реем в простор от мечти.
Аз към теб! Ти към мен! Тъй се носим,
безтегловни, безплътни почти.
Румен Ченков
|
| Димитър Бояджиев |
litllesister |
2006-05-31 21:58 |
С дълбока нежност...
С дълбока нежност стискам ти ръцете,
целувам пръстите ти - и не знам
дали е диган на земята храм,
където тъй да любят боговете -
тъй както аз те любя, о жена,
сияние във мойта тъмнина.
Като жътвар, причезнал за почивка,
достигнах морен гостолюбни праг
на твоя дом - във привечерни мрак
на скъден ден. С чарующа усмивка
разтвори ти заключени врати -
като бездомник клет ме приюти.
И сетне без почуда ти погледна
внезапните нечакани сълзи,
които гордостта ми не смрази,
склонена, без учудване, но бледна,
видя ти, в своите ръце ме впи
и жадно топлите сълзи изпи.
С приветни думи на утеха нежна
ти тихо ми душата просветли,
и дълго моето лице гали
с ръка внимателна и белоснежна...
Не помня - казах ли ти нещо аз?
Не помня - може би ридах без глас.
С дълбока нежност гледам те в очите,
целувам ти ръцете - и тъжа,
че може би в безплодната лъжа
на думите, тъй бледни, тъй изтрити,
ти няма да откриеш, о жена,
как аз те любя в мойта тъмнина!
|
| ... |
toniiiiii |
2006-05-31 22:19 |
ОТРИЧАНЕТО НА ПЕТЪР
ИЛИ ПЕСЕНТА НА ПЕТЛИТЕ
... Исус с войниците си тръгна
и Светлината си отиде със Гласа Му.
Останах сам във мрака на нощта
със страховита тишина в душата.
От ужаса подгонен Го последвах
във двор препълен с озверели хора.
Така потресе ме това, което там видях,
че в безсъзнание изглежда съм потънал...
...Изплувайки, чух страшен вик:
- И този беше с Него! Да го хванем!...
- О Боже! Мен ли сочи таз ръка!?...
- Не Го познавам!!! - ужаса крещеше...
* * *
- Изглежда времето на Петър е изтичало. -
заслушано в нощта, сърцето шепне.
А разума, унесен, тихо му отвръща:
- Това, което в този миг тече,
изтича, щом Мигът настъпи.
Два тихи гласа, шепнещи в нощта,
и музиката им към разказа ме връща.
* * *
...Друг рече: - Виждал съм ви заедно.
Тогава втори път страхът ми се отрече...
А после (...?) трети сигурно е казал същото,
защото трети път от Него се отрекох.
И В Този Миг Внезапно Чух Петлите!!!
Чух В Песента Им (сякаш?) Неговия Глас Да Казва:
- Не се плаши! Виж! Иде Светлината!
И Силата Й ще надвие тъмнината!
Разтърсен, в горък плач избухнах...
Таз Песен... Мъката и Любовта... и Неговия Глас!...
Защо!?? Защо!??? Защо, едва когато Го загубих,
разбрах това, което винаги Е казвал!?
"- Обичай всичко в този свят!
Обичай го, защото в любовта
е скрита силата на светлината.
А тя надвива всичко на света
дори и мрака на смъртта!"
* * *
И пак долита шепота в нощта:
- Блажен е Петър, че е Чул Петлите!
Блажен, защото Песента им го е Просветлила.
А после, с много нежност и тъга...:
- Мигът на Песента за всеки идва.
След туй разтвориха се гласовете във нощта.
И тя не беше вече същата.
|
| . |
plovdiv4ankata |
2006-05-31 22:28 |
ВИК
Блага Димитрова
Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?
Кога ще си със мен?
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?
Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме - далечна,
чужда, непозната?
Обичай ме сега,
когато те обичам!
Когато твоя съм,
жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце,
когато ще дотичам!
Че утре ще е късно
и непоправимо.
1959
|
|
