| тема |
автор |
дата |
 KOI E BIL RUMEN LUKANOV??? |
jone |
2006-05-16 10:39 |
|
sNOSHTI KOGATO GLEDAH SDELKA ILI NE CHUH KAK INKVIZITORKATA NE SE SESHTAM ZA IMETO I ... TA TQ GO PODREPQSHE ZA NQKAKVO DELO SRESHTU TEZI KOITO SA GO BILI I OKOTO MU BEHSE EDNO TAKOA CHERVENO I SI LICHESHE CHE E BIT ???AKO NQKOI E GLEDAL PREDAVANETO OT NACHALOTO NEKA OBQSNI PLS
|
| Eee, |
plovdiv4ankata |
2006-05-17 18:28 |
никой не си призна, че snosti е бил въпросния господин.... Освен аз да поема вината на плещите си и да кажа: Аз го набих! И сега какво?
Хаха!
|
| Е.... |
megika1991 |
2006-05-19 13:47 |
|
Хайде пък сега и подробности!Колкото е виновна милейди plovdiv4ankata,толкова и аз!!!!
|
| Хаха! |
plovdiv4ankata |
2006-05-19 14:16 |
|
Да не би двете да сме го били ? :):):):):):):)
|
| plovdiv4ankata |
litllesister |
2006-05-21 22:14 |
|
Румен е симпатичен и очарователен мъж. Не вярвам, ако ви се удаде случай да го докоснете и с пръст, милейди... ;-)
|
| litllesister;) |
plovdiv4ankata |
2006-05-22 02:10 |
|
Аз не с пръст, с бухалка го докоснах....
|
| Знаех си аз... |
litllesister |
2006-05-22 08:27 |
|
Душа на ангел и демон живее във Вас, Милейди :-))
|
| Мила, litllesister, |
plovdiv4ankata |
2006-05-22 08:49 |
В този дух бих ви отговорила:
"Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена...
Миражите са близо, - пътя е далек..."
|
| Умеете да боравите с цитати, Милейди :-) |
litllesister |
2006-05-22 08:58 |
"...защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!"
|
| Да продължим диалога... :) |
plovdiv4ankata |
2006-05-24 13:20 |
"Във чашите на моите зеници
се плисва нещо чуждо, непознато
и сиви, като мене тъжни птици,
пробождат ме с върха на свойто ято."
|
| Провокирате ме, Милейди :-) |
litllesister |
2006-05-24 13:40 |
Как искам да съм малък светъл влак,
по-пъстър от крилете на хвърчило.
Да чувствувам във светлия си бяг
че слънце в моя ритъм се е скрило.
|
| ..... |
plovdiv4ankata |
2006-05-24 14:04 |
"Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце."
|
| :-) |
litllesister |
2006-05-24 14:21 |
А някъде и дене ме сънува,
жадува ме, прозрачна като мед,
във стихове ме търси и рисува
един усмихнат, влюбен в мен поет.
|
| Пояснение |
litllesister |
2006-05-24 14:26 |
Всичко, което поствам тук в мерена реч, би следвало да е в кавички... Интелектуално не съм пораснала още за собствени строфички :-)
Така че, моля за извинение за този пропуск.
|
| ..... |
plovdiv4ankata |
2006-05-24 14:31 |
Започнах шепота й все да чувам -
Да зървам профучалия й лик
през луди колела да я сънувам
със намотан на скоростта им вик.
Коя бе тя? Защо я мисля всякак...
И всякога? Не е ли любовта...
|
| И аз пропуснах"" |
plovdiv4ankata |
2006-05-24 14:32 |
|
..
|
| :-) |
litllesister |
2006-05-24 14:37 |
"Любовта ти ме опиянява...
Потъвам в океан от страст.
В нощите, в съня ми се явяваш
с щастие във вечната и власт."
|
| ... |
litllesister |
2006-05-24 14:38 |
Есен красива. Плитратра в кафяво и жълто...
Листа...
Очите пресъхват. С мъка преглъщаш...
Тъга...
Градът е притихнал. Сред четри стени...
Самота...
Огледай се ти. Там някъде спи...
Любовта...
Потърси я...
|
| ... |
plovdiv4ankata |
2006-05-24 14:48 |
"Ела любов ! Побързай ! Време няма!
Ела преди да стане светло вън,
за да не разбера, че си измама,
че ти не съществуваш, че си сън!"
|
| ... |
litllesister |
2006-05-24 14:56 |
Хей, позволи ми да ти напомня,
че аз съм нежно,
наивно цвете
и като тиха вода съм скромна...
А ти небрежно
ми взе сърцето,
а ти си ходиш, със мен закичен,
а аз линея
върху ревера,
защото ти си егоистичен,
та аз не смея
и да треперя...
Хей, напомни ми да ти напомня
да те разсъня,
да дам насока, -
аз като тих вир съм вероломна:
който потъне -
все е дълбоко!
(Да не забравиш.
Ще се удавиш.)
|
| .. |
plovdiv4ankata |
2006-05-24 15:06 |
"Любов - магическа реалност,
неоскърбени светове,
в които жадно и нормално
сърцето-чудо ни зове."
|
