| тема |
автор |
дата |
 Специално за toniiii |
K_A |
2006-06-02 18:04 |
Това дали ще ти хареса? :)
Ловна одисея - картина втора
Автор Дeниc (Нерегистриран)
Публикувано 18.06.02 11:36
На Лисо
Два хълма галят долчинката
А тя се сгушила в гъстака
Поточе бистро в себе си протака
И дъбова гора над нея с клони щрака.
Завардиха ловците тази зона
Така, че врана да не мине през района
И кучешката хайка погна с вой
Лисица слязла в ниското на водопой.
Лиско втурна се като стрела
Спасение да дири към върха
Върти опашка и се блещи
След себе си оставяше следи горещи.
Убегна му от погледа как там Вейсел
Класическата ловна поза е заел
А той насочи сръчно свойта пушка
И кума лиза бърже взе на мушка.
Плавно спусака натисна
Чу се страшен гръм
Катеричка от дървото писна
А Лиско се метна до близкия пън.
Вейсел си каза: “Ах готово
Вече го напълних със олово
Не ще гърмя отново
И за любимата ще има шалче ново”.
Рижият лисо миришеше на барут
А коремът му беше силно подут
Но той нали си е лисица
Не даваше лесно своята душица
Пухкавата си опашка сви надясно
И хукна да дири местенце тясно
Изгубил сили, потънал във пот
Забравил да мисли за смърт, за живот.
Нямаше време да се вайка
Че пред кучешката хайка
Опашката му виеше се като запетайка
Добре, че я нямаше старата му майка.
Заобкръжен от кучета свирепи
Със зъби остри и нокти напети
Не можеше да прави мурафети
Пред мъжете с ловните билети.
“Ела бе лиско, ти що щеш
На моята стопанка, патките ли да ядеш
Аз куче ловно съм, не таралеж
От мене няма да те отърве и конск беж”.
Там, в скута на плешивия дъб
Лисо спря се за последен път
И ето как скоро зъб до зъб
Впиха се здраво в блестящата плът
Сдавиха го бърже, по корем
А той се вгледа бледо във мен
Безпомощен оръфан и зашеметен
Отпаднал, силно разранен.
Простена: “Ах грозен и нещастен ден
Живях аз толкова усамотен
На гроба ми сложете свеж букет
И напишете, че гурмян съм от ловец свиреп”.
Почуствах лиско като брат
С тъга извадих своя фотоапарат
Положих го върху тревата до една къпинка
И му направих тази вечна снимка.
Замислен след лова във къщи се прибрах
Парче хартия сложих върху стария тезгях
Очи затворих и природата прозрях
Видяното във този стих излях.
Денис
Послепис от мен, K_A: Правописът на произведението е запазен.
|
| открих още. Приятно четене! :) |
K_A |
2006-06-05 12:04 |
Ловна одисея - картина първа Темата е видяна: 173
Автор Дeниc (Нерегистриран)
Публикувано 14.06.02 14:26
Няма да забравя деня когато
В златна есен – циганско лято
Вслушах се във дядовата си повеля
И на лов със него тръгнах във неделя.
Китно селце, славни юнаци
Страстни ловци с големи мераци
Поеха бодро през полята, към скалите
За да дирят мръвка за децата и жените.
Вятърко подухна и гората разлюля
Гонче хукна подир прясната следа
Храсталакът се разтвори и облещи се свиня
Пушка пукна, екот прокънтя.
Ранен глиганът бавно се обърна
С дълбока рана във дебелия си врат
Изправи се и Марко той прегърна
И жално поглед впери във Мурад
Простена : “Аз от Ново село съм шопар
Години много вече тичах и съм вече стар
Човек не съм, но искам да ви бъда брат
С добро помнете ме и наситете своя глад”
После тежко строполи се на земята
И напусна тоз неравноравен свят
Кучетата лаеха в гората
Гарван грачеше им на инат.
|
| и трета част |
K_A |
2006-06-05 12:07 |
Ловна одисея - картина трета
Автор Дeниc (Нерегистриран)
Публикувано 18.06.02 17:04
Онази сутрин въздуха бе свеж
Земята бе постлана със слана и скреж
Слънцето опитваше се някой облак да пробие
Студената трева с милувка топла да покрие.
Напук напуй гората бе съблякла свойте дрехи
И по земята стелеха се нейните доспехи
Сърнички белоопашати тука диреха утехи
А хитрите лозци надяваха се на успехи.
Дървета голи виеха се в строй
И переха телата си пред погледи безброй
И не полагаха никакъв труд
Малко да се покрият от лютия студ.
На фона на тази кристална картина
Дълъг път ловната чета измина
Не срещна тя никакво същество
От позволено за лов естество.
Денят на лов не беше плодотворен
Но за душите ни той беше весел, здравословен
След сутрешните пожелания “наслука” и “дай боже”
Сега бойчагите надлъгваха се кой как може.
Изведнаж далеч над хоризонта появи се дим
Обширен, висок, не от комин
Разбраха ловците в мигом до еди
Гореше златистия горски килим.
Някой рече: “Мамка му стара
Там някой хвърлил е цигара
Или се е топлил на огън в студа
Да го потули не си е направил труда”
Той наитина позна, но каква файда
Да се действа трябваше сега
А беше вече късно, притуряше деня
И щеше много скоро превез да вземе нощта.
Ловците поеха бодро и смело
По най-краткия път към село
Старите отзад, младите начело
Предстоеше им да свършат важно дело.
Пожара трябваше да угасят
От смърт гората стара да спасят
Първо кмета щяха да уведомят
После кирки и лопати бърже да сберат.
И ето как скоро чуха се бибитки
От сбралите се в село зазове и джипки
Политнаха във тъмното към застрашените елички
Фаровете заслепиха бягащи сърнички.
Дълга ивица гореше от гората
Огнени езици бълваше земята
Безмилостно те ближеха стеблата
Овъглена стенеше кората.
Висока, дълга бариера вдигаше се срещу нас
И бълваше в лицата ни отровно черен газ
Красива, но злокобна, тя взимаше замах
В душите ни опитваше се да разбуди страх.
Изправихме се срещу нея в лют двубой
И устремно започнахме с лопатите неравен бой
Звездите питаха се: “кой ли ще надвие ? кой ?”
В далечината вълк окуражаваше ни с вой.
Обикновено враг – сега обаче свой
Подкрепящ ни в борбата срещу тази зной
Защото на природата дете бе той
Макар, че определяха го като зъл герой.
И ето как удад след удар, замах след замах
Въздухът изпълваше се със пепел и прах
Пламъците се разбиваха на въглен и жарава
Безмълвно стенеше ранената дъбрава.
Мараня изпълваше сега ефира
Но никой не искаше борбата да спира
Печелехме бавно битка след битка
Бухал ококорен пляскаше ни за агитка.
Сълзи лютиви, дъх горчив
Коси унили, вкус смъдлив
Ръце ранени, разум жив
Лица червени, дух щастлив.
Колко време битката отне – не зная
Но като в прикзаките стари тук щастлив бе края
Поседнах върху стар опушен пън
И отново чух спокоен звън.
Там дето ширеше се страшното огнище
Сега чернееше се дяволското пепелище
Там дето птичките събираха треви и клечки
Жужаха въглени като червени бубулечки.
И пак отново само лунна светлина
Проправяше пътеки сред спокойна тъмнина
Отново зацари беззвучна тишина
Поточе румолеше в близката далечина.
Гризеше го отвътре съвеста
Че не можа да стори малко доброта
Участие в борбата не успя да вземе
От болката горчива глътка да отнеме.
|
| d |
machine_gunnerr |
2006-06-06 13:40 |
ама и тва ли не ви харесва?!?
:)))))
|
| K_A |
toniiiiii |
2006-06-06 13:58 |
|
Мерси за хубавите рими!!! Те са от почти същото естество като в темата ти "кап..." , но тук всичко е по-хубаво написано :) Не съм тръгнала да се заяждам с теб!!! Просто ти зададох въпроси, които явно не ти се нравят, а ти го обърна на двубой.
|
| ? |
K_A |
2006-06-06 14:02 |
сериозно ли така мислиш?
|
| K_A |
toniiiiii |
2006-06-06 14:05 |
|
Всичко, което пиша значи го мисля. Отделен въпрос е дали някой друг ще мисли като мен :))) Въпрос на гледна точка.
|
| :) |
K_A |
2006-06-06 14:28 |
то е ясно, че мислиш това, което пишеш.
Ама аз те питам сериозно ли е, защото си сложила знак ":)"?
|
| K_A |
toniiiiii |
2006-06-06 16:52 |
|
Да сериозно е!!! А след като съм сложила знам ":)" значи ти се усмихвам и то не с някакви зядни мисли :)
|
| Леле.... |
plovdiv4ankata |
2006-06-06 16:57 |
Персонални теми ли ще правим...
Брееей, това дрогарче как се е загрижило за душевния ти уют, Тони....
Уф, ще се разплача от съпричастност.
|
| о |
K_A |
2006-06-06 17:02 |
пловдивчанке, стига де! Кисела си като лимон! :)))
Не те ли разсмяха поне 3-те "ловни картини", или въобще не ги прочете!
|
| ... |
plovdiv4ankata |
2006-06-06 17:05 |
Кисела съм заради индивиди като тебИ...
Вярно на даскалка ми приличаш.
|
| :))) |
toniiiiii |
2006-06-06 17:09 |
Офф пак грешки :) защо все ги виждам след като съм го пуснала съобщението :( Та значи не "знам", а "знак" да се чете и не "зядни", а "задни" :)))
А за пловдивчанката - тя не е кисела, напротив!!! Този, който е кисел и се заяжда в случая си ти К_A
|
| А K_A |
COKPAT_ |
2006-06-06 17:11 |
|
е толкова сладка, така успешно се изхожда по въпроса:)))))
|
| toniiiiii |
plovdiv4ankata |
2006-06-06 17:13 |
|
Ммм, благодарско за словата, който ме познава малко по-отблизо знае колко малко съм кисела по принцип :))))
|
| майна |
K_A |
2006-06-06 17:15 |
Недей бъди ти кисела заради мени!
Виж как не ми се цупи Павликени!
У София ме шопите обичат!
На пловдивчанки сал на даскалка приличам!
--------------------------------------------------------
П.П. А кой пишеше "простийн речници" и се изживяваше като учител на тийновете?
|
| Re |
plovdiv4ankata |
2006-06-06 17:17 |
|
Понякога така се "се изхожда по въпроса:))))) " че оставя диря...
|
| K_A |
toniiiiii |
2006-06-06 17:19 |
|
Това за "простийн речници" ако не си забелязала е с добри намерения направено, даже е забавно. Доста от тук присъстващите им е забавно и се учат от него.
|
| К_А |
plovdiv4ankata |
2006-06-06 17:20 |
Аз учител?
Интересно...
Далечна детска мечта, нищо ангажиращо.
Мерси за поезията, която си посветила на някаква си "майна", ще му / й предам за светлите ти чувства.
|
| доста? |
K_A |
2006-06-06 17:23 |
|
значи не всички? Защото четох и други мнения.
|
| . |
plovdiv4ankata |
2006-06-06 17:28 |
|
Не правя нищо, за да се харесам на Сульо или Ончо. Винаги действам така, както ме кефи без да чакам аплаузи и одобрения. Речникът не е нищо по-различно.
|
