| тема |
автор |
дата |
 Защо живеем??? |
malkata_polinka |
2006-04-30 21:53 |
..ВсЕ п0-рЯдКо СрЕщаМ ИсКрЕнИ п0гЛеДи.
ЖиВеЕм В еДн0 тРеСаВищЕ На ВечНа ЛъЖа,
На АвТоМаТичНи дВиЖеНиЯ
нА вЕчНо нАпРеЖеНиЕ и ДеБнЕнЕ,
На ПрЕмЕрЕнИ и ПрЕтЕгЛеНи УсМиВкИ
нА фАлшиВи дУмИ,
На ПоЗиРаНи чУвСтВа и ДеКЛАрИрАни ВъЗтоРзИ
Заслужаваме ли го ???
|
| надпис на камък |
pet_za_4 |
2006-05-02 01:02 |
...къс беше животът ми и мъчен беше.
Мъчех се да направя другите добри - лош бях за себе си.
Продавах евтино, купувах скъпо.
Радостта като нещо естествено прекъсвах още в началото,
позора изпивах докрай, за да се издигна над него.
...мъдростта на човека е като хляб -
за неколцина стига, но всички не можеш да нахраниш.
Всеки си има своя мъдрост, но не е Исус.
Обиквах постепенно и просто,
намразвах светкавично - заради някоя дума,
с която някой се саморазголваше случайно.
Прекалено сериозен бях във всичко, не приемах играта. Грешка.
...Една четвърт от живота си съчинявах закъснели отговори.
...Никого не съм унижавал. Ненавиждам унижаващите.
...Не бяха мнозина приятелите ми, но верни бяха.
Сладостта ми беше в труда. Проработих живота си.
...Но птицата на съвестта ми е бяла като снежинка -
всичко съм изкупил.
И ако някой ме попита добре ли съм живял,
ще му отвърна с въпрос:
а нима това беше животът?...
|
| ........... |
megika1991 |
2006-05-02 23:31 |
KATO 4ERNA GROBNICA I TAQ VE4ER
PUST I MRA4EN E GRADYT
TYPO STYPKITE OTEKVAT NADELE4E
I V TYMATA SE TOPQT!!!!
|
| из Aлександър Геров |
litllesister |
2006-05-02 23:38 |
ЧУДО
От всички чудеса на този свят
най-чудното е туй, че ний живеем.
Усещат наште ноздри аромат,
слуха ни звучни гласове люлеят.
Изпълнени са нашите очи
със много образи, с безброй картини.
Ний пеем и се смеем, и мълчим;
ний страдаме, а после сме щастливи.
В стаените сърца като в албум
са подредени блянове и страсти.
И вниква всемогъщия ни ум
в различни тайни, в глъбини прекрасни.
Виж, старците стоят пред своя гроб -
не страдат, не копнеят, не въздишат,
но пак се вслушват в чудния живот,
усмихват се едвам и сладко дишат.
|
| litllesister |
krissie |
2006-05-03 00:42 |
|
благодаря:)
|
| Приказка за одъра |
4yk_i_gek |
2006-05-03 01:38 |
Беше то веднъж през пролетта.
Той я грабна като вълк от брода,
стори я жена, а сутринта
сам скова от груби талпи одър.
Всичко помни одърът - по здрач
как си лягаха с любов голяма,
как веднъж внезапен тънък плач
проеча над златната му слама.
Взе мъжът ръбатата тесла,
одъра със нови талпи стегна
и жената меко го постла -
малкият да има где да легне.
Одърът започна да расте -
силна беше младата невяста.
Всяка пролет писваше дете,
искаше да му направят място.
Местеха се другите полек
настрани по меката му слама,
за да може новият човек
да лежи до пазвата на мама.
Сетне той престана да расте,
позатихна, взе да опустява -
всяка есен по едно дете
от гнездото нейде отлетява.
И остана одърът широк,
празен като шепата, която
седем гургулици на възбог
пуснала е в синевата.
А. Германов
|
| f |
K_A |
2006-05-03 11:01 |
pet_za_4
не можеше ли този автор с каменния надпис да е по-лаконичен? Бая трябва да се е озорил каменоделецът... :)
|
| :) |
wella |
2006-05-03 11:56 |
Живот, ти все пак си ми длъжник.
Аз те отричам, когато най-много те обичам.
Трудно е човек да чака твойта щедрост.
Абсолютният връх е моето желание,
но то е само мираж
в това безсмислено съревнование,
в което трупам жизнен стаж,
за да открия относителното си призвание.
Искам много - давам малко,
оттам е този парадокс,
и е много, много жалко,
че е вечен този разказвателен въпрос.
Животът не е физическото съществувание,
а духовното, макар и безсмислено дерзание -
стремеж към някакво си съвершенство, хармония.
Погледнато отстрани - всичко това е тъжна ирония.
|
| . |
qwertius |
2006-05-03 12:04 |
На АвТоМаТичНи дВиЖеНиЯ
Я га дебнем, да га е....,
оно ми бега по брега
оно се сопне
я връз нега.
|
| . |
meena |
2006-05-03 13:15 |
|
Когато се затвори една врата, веднага се отваря друга......- на принципа "нема празно пространство в природата"
|
| . |
qwertius |
2006-05-03 13:30 |
|
Или природат не търпи празно пространство.
|
| SAMO METAL!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! |
dan4e14 |
2006-05-08 19:09 |
|
SAMO METAL SLU6AITE HORA NQMA DA SGRE6ITE!!!!!!
|
| Знете ли за кво?!?!? |
avrilka |
2006-05-10 14:25 |
|
Живеем за кеф!
|
| Ето нещо от дядо ни Шели |
plovdiv4ankata |
2006-05-21 11:35 |
НЕТРАЙНОСТТА
Не сме ли облак ний, среднощ закрил луната?
Блести и тръпне той във своя късен бяг!
Но не минава миг и кратката позлата
изчезва и нощта обвива го във мрак!
Не сме ли арфа ний, забравена в полета,
та вятърът по нас напеви да реди,
и всеки дъх, едва достигнал до сърцето,
оттам да къса звук, различен от преди?
Заспим ли, сън един почивката ни трови;
отворим ли очи - и сграбчва ни тъга;
ний бягаме, пълзим, за плач и смях готови,
ту скръбни, ту скръбта сразили на шега!
Но все едно - тъжиш, ликуваш и обичаш,
а чезнат и плача, и радостта, и обичта!
И утре никой път на днес не ще приличаш,
че нищо тук не трай освен Нетрайността!...
|
| ... |
toniiiiii |
2006-05-21 12:11 |
Танцувай все едно никой не те гледа.
Пей все едно никой не те чува.
Работи все едно нямаш нужда от пари.
Обичай все едно никой никога не те е наранявал.
Живей все едно на земята е рай.
|
| Пловдивчанке, |
wella |
2006-05-22 17:02 |
много е хубаво!
Наистина живеем, за да не умрем без рани!
|
|
